Скъпи приятелю,
Добре дошъл в личната ми страница!
И понеже съм зодия Телец, а както се знае телците са честни и откровени, ще споделя с теб моята сбъдната мечта. Мечта, която благодарение на дъщеря ми се събуди и разцъфна за нов живот.
Тук е историят на едно момиче, което искаше да рисува.
Всичко започна когато бях почти на 14г. и реших да се подготвя за кандидатстване в художествено училище. За съжаление, тази подготовка продължи само около 2 месеца. После събитията се стекоха много бързо. Родният ми град Стражица преживя ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО на 7-ми декември 1986г. Животът на всички ни се преобърна и ни разпиля като билярдни топчета. Аз и сестра ми трябваше да завършим учебната година в Стара Загора при леля и свако. Те се грижеха за нас и братовчедите ни. Родителите ни останаха в Стражица и ги виждахме само през ваканциите.Трудно беше за всички.
След приключване на учебната година се върнахме в Стражица. Нямаше къде да живеем и както всички тогава живяхме 1 година във фургон на улицата пред разрушената ни къща. Цяло лято се упражнявах да рисувам под един стар навес-единственият ни подслон /поне докато беше хубаво времето/. Училищата, които предлагаха прием след 7-ми клас бяха няколко. Проверихме какви специалности има в София, Казанлък и Сливен. Изпитите в Сливен бяха най-късно в кампанията и реших да кандидатствам там като преди това преминах през 10 дневен подготвителен курс.
В деня на изпита разбрахме,че за едно място се борим 13 кандидата. И уви, не бях сред приетите.
И така минаха години...завърших училище, университет. После срещнах съпруга си и на бял свят се появиха двете ни деца.
Любовта ми към рисуването се завърна отново, когато записахме дъщеря ни на уроци по рисуване. Не след дълго и аз започнах да посещавам същото ателие, а след около 2 години, с доста повече познания и опит в сферата на изобразителното изкуство вече наехме помещение и се преместих там.
И така до днес, когато мога да ти представя своето виртуално студио.
Всичко тук е направено с голямо старание, прецизност към детайла и разбира се с много, много любов.
И колкото и тривиално да звучи с увереност мога да кажа едно: мечтите се сбъдват, стига искрено да вярваш в тях!
Благодаря на всички хора, които неизменно бяха до мен през всичките тези години и ми помогнаха да повярвам първо в себе си!
Искрено ваша,
Соня Хинова